Продавам малка къща с 1500 2м. двор на 30 км. от гр. Варна

Продавам малка къща с 1500 2м. двор на 30 км. от гр. Варна по магистралата за гр. София. В екологично чист район. На центъра в село Чернево, на 2 км. от гр. Суворово

0889364540 Ицо !ПОСРЕДНИЦИ ДА НЕ МИ ЗВЪНЯТ!
Здравейте!
Цената е 21000 Евро! На който му се вижда скъпа да премине на следваща оферта!
Собственик съм!
Продавам малка къща с 1500 2м. двор на 30 км. от гр. Варна по магистралата за гр. София. В екологично чист район. На центъра в село Чернево, на 2 км. от гр. Суворово и на 1 км. от прочутия вече комплекс-чифлик БАРИТЕ. Състои се от 2 стаи(всяка по15 2м), антре(4 2м), Б+WC, гараж(12 2м),2 мази(всяка по 13 2м) и др. Общо 120 2м РЗП. Имам нотариален акт и скица. Построена е през 1936 г. от масивен каменен зид и тухла. Изцяло е на гредоред. Пригодена е за построяване на още 2стаи. Има камина с вградена пещ. Терасата, подовете и таваните са от дървена лампериа. Асфалт, ток, вода (а за поливане от поточето). 1500 м2. подържан равен черно земен двор/2 ПАРЦЕЛА/ със следните насаждения: асма, череши, вишни, кайсии, праскови, круши, ябълки, малини, ягоди, къпини и др. В селото има над 500 къщи, някой от които са закупени вече от чужди граждани. Има още: съвет, поща, читалище, училище, детска градина, фолклорен ансамбъл, хранителни и битови магазини, пазар, ЖПГ(нови мотриси), автобусен транспорт, кабелна TV, СОТ, питейно заведение, сладкарница, лекар и стоматолог, 2 селскостопански кооперации ,футболен отбор и игрище, църква и др. Районът се развива много добре и е подходящ за инвестиция.

И ОЩЕ ЛЮБОПИТНО: В една от гънките на стръмно спускащите се склонове на Добруджанската низина е сгушено живописното село Чернево. Благоприятните поселищни условия в землището на селото са станали причина тук да се заселят хора от най-далечни времена. Намерените каменни и бронзови сечива потвърждават,че тук е имало население още преди 5-6 хиляди години. По-голямата част от населението са приселници от Елховско, Ямболско и Сливенско,които са се гърчеели и дълго време селото се е деляло на две махали – българска и гръцка. Църквата в селото е построена през 1836 и най-старата църква в района. Една от характерните черти на селото е че и до днес са съхранени народните обичаи -лазаруване, еньовден, кумичане, коледуване и други,които са атракция за гостите на комплекс “Барите”, намиращ се до селото. Името на селото се свързва с дядо Черньо,един от първите българи,заселили се тук. По времето на турското робство дядо Черньо е бил прочут борец (тогава модата накарала много турци да се запалят по борбата). Наричали са го Черньо Куйрюкли (не съм сигурен за правописа), което на турски означава опашатия. Наричали са го така, защото гръбначния му стълб бил по-дълъг отколкото на другите хора и се забелязвала малка подутина в долната част на гърба, като опашка. Веднъж турския наместник (за съжаление не съм запомнил името му) в най-близкия град Суворово решил да изправи своя пехливан (борец) срещу дядо Черньо (разбира се тогава той още не бил дядо). Предложил му залог — ако пехливана победи — главата на дядо Черньо ще падне, в противен случай — ще го награди богато. Дядо Черньо помислил и предложил на турчина друг вариант — съгласен е на двубоя и ако падне — нека да падне и главата му,но ако победи — тогава всички турци от селото трябва да се изселят. Сами разбирате че такова предложение по време на турското робство било нечувано. Турчина побеснял. Заплашал дядо Черньо с какво ли не, но той бил непреклонен. Тогава турчина се замислил. Неговия пехливан бил печелил много двубои, дори и в други градове, а славата на дядо Черньо била само от премерване на сили в близките села. Почувствал увереност, че неговия човек ще победи, турчинът се съгласил. Двубоят бил много дълъг – ту турчинът, ту дядо Черньо взимали временно надмощие, но накрая българинът победил. Турският наместник се върнал в Козлуджа , където наредил да обезглавят собствения му пехливан. Всички от село Чернево се радвали за победата му, но никой не смятал, че турчинът ще изпълни обещанието си. Каква била изненадата им обаче, когато скоро след това турският наместник организирал изселването на турците в Козлуджа. Оттогава почти до 1974 година в селото не е живял нито един турчин. В чест на великата победа селото е кръстено Кара Хюсеин (Черния Хюсеин). През 1934 година е преминувано на с. Срацимир, а днешното име Чернево е след 1944 година.